By admin 
Открих романтични съобщения между съпруга си и някого запазен като мама в телефона му
Седях на терасата, подслушвайки звука на кварталната забързана улица. Чувствах как слънчевите лъчи ме греят, но в същото време сърцето ми беше теглено надолу, както плоска камбана, туптейки в ритъма на тревогата. За пореден път изтривам съобщения, мейли, и уведомления, докато вратата не се отвори и кадърът на съпруга ми, Стоян, да влезе.
Винаги съм му се възхищавала, на неговата способност да внесе спокойствие и сигурност в живота ни. Не само, че е страхотен съпруг, но е и отдаден баща на нашето малко дете, Петя. Обедната слънчева светлина ни обгръщаше,когато той дойде с усмивка на лицето,облечен в любимата си риза,която му подарих за рождения ден.
В този момент обаче, сърцето ми не можа да се успокои. В последно време нещо ме притесняваше и не можех да намеря нещо конкретно, което да причинява моето неразположение. Реших, че може би просто стресът от работата е причина да се чувствам така – автобуса на работа, извънредни смени и няколко конфликта с колеги, които споделих с него. Но онзи ден, той се държеше малко различно. Дигна ми телефона, за да го провери, и се усетих, че нещо в него е променено.
Когато Стоян се върна от работа, и двамата се настанихме пред телевизора, за да гледаме нещо на стария ни телевизор, неосъзнато забравих, че оставих телефона си на масата. Стоян, постоявайки до него, погледна екрана и спрях дъха си. Чувствах се като хлапе, което е хванато в лъжа. Не знам как и защо,но просто не можах да устоя на изкушението. Включих отключването на екрана, и там видях рамката на съобщенията – последно съобщение, изпратено от номер, запазен под името „мама“.
Сърцето ми заби лудо. Не можех да повярвам на очите си. Открих цяло съкровище от романтични съобщения. Лични думи на обич,съобщения,които звучаха като стихове от любовта,замислени за друг,а не за родител. Почувствах се като ударена от гръм. Дали наистина стои под името на собствената си майка? Дали наистина можех да повярвам,че е било невинно и случайно?
За мгновение всичко спря. В ума ми изплуваха спомени от всичките тези години, които прекарахме заедно. Когато сме ходили на жълтите павета заедно, избирайки сладолед за Петя, толкова смях в бъдни дни, когато сме се събирали с приятели за лятната скара на двора. Как да обясня, как да прощя? Усещам как невидима ръка стиска гърлото ми, докато изучавам всяко слово, всяка буква в тези съобщения.
Въпреки, че не бях провела част от нощта в сън, все пак всичко стана ясно. Нямаше как да се изправя и просто да попитам. Страхувах се, че ако го направя, всичко ще се срути. Но в същото време исках да знам. Седях усукана в леглото, петдесет мисли в главата ми, и колкото повече време минаваше, толкова повече мрак изпълваше душата ми.
На сутринта след нещото, което прочетох, реших да отида на чаено парти, организирано от съседките в блока.Напоследък бях заета, но не исках да остана затворена в собствените си мисли.Излязох навън, поемайки въздух, и забелязах как комшията ми, Марийка, поливаше цветята си. Усмихнах се, че все пак живея в оберег с толкова деликатни хора.
Събрах се с жените, разменихме ритуала на традиционните посещения и развлечения с баница и сладкиши. Въпреки че световете около мен шумиха, сърцето ми оставаше в мрак. Когато се прибрах, Стоян стоеше там, както обикновено.Думите ми обаче бяха заключени. Дали да следя? А може би да бъда искрена?
С времето стана ясно, че не мога да продължа така. Отговорите, които търсех, се криеха в собствените ми страхове, и накрая се реших.След кратка размисъл,просто отворих сърцето си. След кратки разговори, написах му дълго система на чувствата, които ме обгръщаха, без внезапни обвинения, а само с желание да разбера. Отговорът му дойде бързо, с искрени думи.
Той просто ми обясни, че „мама“ всъщност е името на старата му учителка, с която поддържа контакт, докато учеше в университет.Романтичните съобщения, които прочетох, бяха просто шеги, написани преди години, и той наистина не е подразумявал истинска любов. Слабината на човека, безсъзнателна и странна, беше ни разколебала. И вместо да търсим взаимни обяснения, избрахме пътя на добротата и откритостта.
Това откритие беше философия на живота: любовта не е само в романтичните жестове, а в търпимостта и разбирането помежду ни.Понякога най-истинската преданост идва под формата на кураж да се изправиш пред страха и да запиташ, дори за най-осложнените неща.
Наблюдавах Стоян, научаването да прощава и да говори, коригираше и нашата с Петя светлина. За нас,миналото не беше обременяващо,но урок,който ни учи как по-често да казваме хубави неща на тези,коити обичаме. Затова разширих кръга от споделяне и общуване между нас. Наясно съм, че предизвикателствата не са свършили, но знам, че сега, по-силни от всякога, можем да продължим напред.
Ние се обединихме в търсенето на истина и днес разбирам, че разрешаването на конфликт не е признак на слабост, а на сила в любовта. Разгледали сме страхове, следвали сме желанието на сърцето и всичко е съвсем истинско. Важното е, че осъзнахме, че любовта е преданост и разбирателство, не само романтика.