By admin 
Свекървата ми е сладка пред всички, но е зла
Когато се омъжих, мечтите ми бяха оцветени в розово. Бях убедена, че животът с моя съпруг ще бъде прекрасен. Но малко след сватбата, реалността започна да излиза наяве, а тя се зовеше Нели – моята свекърва. Неведнъж чувах от приятелки как свекървите могат да бъдат истински дракони, но никога не вярвах, че ще се сблъскам с подобно нещо.
Първоначално Нели изглеждаше като мечта. Тя ме посрещна с усмивка, когато реших да прекарам уикенда със семейството на съпруга ми. На масата, украсена с традиционни български ястия, шумни разговори и смях, Нели ни поднесе домашен киселец и самун с хляб. ”Няма нищо по-добро от домашната кухня”, казваше тя с гордост. Мислех си, че сме на прав път.
Но не след дълго, нещата започнаха да приемат друга форма. Те бяха тихи, незабележими, но се натрупваха, все едно черни облаци над нашата семейна идилия. Обикновено свекървата ми беше сладка и мила пред всички. Показваше се със своето подчертано гостоприемство, дори с топли прегръдки, но зад тези фасади се криеше нещо много по-страшно и тъмно.След известно време забелязах, че Нели проявява неподозирана заинтересованост към моето поведение и решения. Почти беше невъзможно да направя нещо, без да получа нейния коментар или подмяна на мнението. И, знаете ли, в началото не й придавах особено значение. Приемах мнението ѝ като опит за защита и грижа. ”Тя е по-възрастна, сигурно знае най-добре”, повтарях си.
Същевременно, в съседите и роднините, които посещавахме по празниците, тя ми се усмихваше, сякаш съм най-добрата снаха на света, но щом се прибирахме у дома, започваше с малките си подмятания. Например: “Този хляб, който направи, не можеш ли да го оздравиш малко? Приема се, че гладната жена готви по-добре.” Въздишах и събирах сили да й отговоря, но то е като да се гмуркаш в бурно море – плуваш, колкото можеш, но дълбочината те привлича.
Обаче един ден всичко се обърна. Бях на работа,когато получих обаждане от съпруга ми. “Кристина, майка ми е в болницата.Колабирала е по време на рутинната си проверка.” Бях шокирана и в стрес. В същия момент се почувствах длъжна да бъда там,да я подкрепя в разгара на кризата.
Когато стигнах до болницата, нещата изглеждаха нормално – Нели беше в стая с лекуващия доктор, усмихваща се, говореща за теми, които не бяха свързани с нея, дори беше облечена в красиви дрехи, което ме изненада. Изглеждаше точно като онази сладка и прекрасна свекърва, с която се запознах първоначално. Но щом денят мина, нещо започна да ме мъчи.
Когато се приберохме вкъщи, започнах да правя каквото обикновено правя в такъв момент – да организирам, да чистя, да приготвям храна. В един момент, докато варех манджата, прозвуча телефон. Беше Нели.”Кристина,спри всичко. Много по-важно бяха хората от преди. Чуй ме – удрят на врата на всеки ъгъл. Между нас е важно да имаш свое място.” Думите ѝ ме накараха да осъзная, че всъщност Нели никога не е била на моя страна.
Няколко месеца по-късно, докато Нели беше по поредната си почивка на морето, реших да говорим със съпруга ми. Седнахме в нашето любимо кафене на ъгъла в квартала,където се срещахме с приятели. Опитах се да обясня какво чувствам. “Тя е скрила злоба зад сценарии, които ние не виждаме. Просто е умела манипулаторка.” Съпругът ми се замисли дълбоко, а ми беше трудно да повярвам, че съм го накарала да види и другата страна на нещата.
Три месеца по-късно на сватбата на брат ми, Нели отново показа истинското си лице. Бяха много красоти около усилията ми за организацията на сватбата. Отново звучеше усмивката на устата ѝ, но вместо обич тя се опита да унижи всяко мое усилие. Веднъж, точно пред всички гости, каза: “Следващия път, Кристина, обличай нещо, което не ти стяга дупето.” Погледите на всички се насочиха към мен и сърцето ми се сви.
След този момент осъзнах, че винаги ще има две лица на Нели – едното на мениджърка в стила на “културна жена”, която е всичко за семейството, и другото – злата страна на манипулация, ситуирана в постоянните конфликти, които ни заобикалят. Когато съпругът ми забеляза как съм се смахнала през смях и доброта, започна да разпознава детайлите от моята гледна точка и осъзна, че не винаги може да предприема ръководство без собственото си мнение.
С времето намерихме начин да създадем малко пространство, където злобата ѝ да няма място. Нека да си играе със своите драми,но ние не сме част от тях. Ние сме сила, а не жертви. Имам своя собствена идентичност, която Нели не може да отнеме, колкото и да желае.
Разговорите ни станаха много по-добри, а нашето семейство заживя нов начин на живот. Така че, когато в следващ момент Нели отново се опита да се намеси, аз просто се усмихнах и казах: “Няма да се засягам днес. Доволен ли си?” И всъщност, вярно е, че изпитах облекчение. Помирих се със собствената си самооценка и открих, че добротата не е слабост – тя е сила.В крайна сметка, осъзнах, че не мога да контролираш демоните на другите. Но мога да контролирам как ще взаимодействам с тях. И животът стана много по-красив, когато заключих вратата за негативността – на Нели просто не ѝ е позволено да влезе.
Тази история не е само за свекърва, а за взаимоотношенията и собствените граници. Учих се да приличам на зрънце домати в градината на живота – със сол и спомен за всичките спомени, които ни оформят и създават. Дори и в моменти на тъга, светлината на собствената идентичност прави по-трудния път поносим. Защото, в крайна сметка, всеки от нас заслужава любов, дори и от собствените си свекърви.
PLAMEN SLAVOV