By admin 
Тя ме сравни с бившата му на вечерята за Коледа
Имах усещането, че Коледа винаги носи със себе си немалко магия, но тази година, като всяка друга, я посрещнах с известно вълнение и трепет. Събиране на семейството, но също и малко притеснение за онези теми, които обикновено са най-деликатни.И ето, в къщата на родителите ми, по време на традиционната вечеря, се събраха всичките ми близки, а в последствие и няколко побратими на брат ми. Готвеха се ястия, докато мирисът на печена пуйка и задушени зеленчуци изпълваше въздуха. Всички бяхме в добро настроение и споделяхме истории от изминалата година, смеехме се и си спомняхме добри моменти.
В момента, в който аз и Иво, моя партньор, влязохме в хола, въздухът се промени. Бях несигурна, защото знаех, че майката на Иво наблюдава всяко наше взаимодействие. Тя е мила,но често се държи един вид дистанцирано,все едно съм част от списъка със задачи,а не от семейството. Същата вечер, докато разливахме вино и разменяхме подаръци, неусетно започнаха да се завъртат разговори за стари любовни истории.
И по някакво странно стечение на обстоятелствата, започнаха да обсъждат предишната приятелка на Иво. С всяка изминала дума, усетих как стомахът ми се свива. Някъде в дъното на душата ми игриво игнорираната ревност започна да се пробужда. Иво никога не е говорел злостно за нея,а за мен винаги е внушавал,че съм по-добрата забавна версия. Но в този момент, на вечерята, някаква рана в мен се отвори.
“Знаеш ли, Ти, да беше тук, щеше да е много по-добре”, отвърна майката на Иво, усмихвайки се с онази лека нотка на носталгия, която обикновено предполага, че бившият е бил идеален. “Тя беше така добра с готвенето.” И така по нататък, докато се чувствах все по-неудобно на стола си, направо се вкопчих в ръба на масата.
“Какво имаш предвид с това ‘по-добра’?” — попитах, без да искам да звучи нападателно. Но нотка на несигурност се прокрадна в гласа ми.
“Нищо,просто център на нашите Коледни вечери беше,тя знаеше как да направи всичко специално”,отговори тя с благодушен тон.
Тази фраза проехтя в съзнанието ми, повтаряйки се отново и отново. Леко се заобиколих около масата, опитвайки се да избегна погледите не само на Иво, но и на семейството. Бях разочарована и наранена. Колкото и да се опитвах да не давам възможност на ревността да ме погълне, просто не можех да контролирам емоциите си.
След вечерята отидох при Иво, който именно разменяше шеги с братята ми. Бях се подготвила за разговор, но не знаех как да започна. Мизата бяха разчистили, но в мен имаше нещо, което не исках просто да изчезне.“Иво, имаш ли минали отношения, които те преследват?” — попитах в един момент.
„Това е част от живота,нали?“ — отговори с усмивка той,— “Не е нужно да се притесняваш.Ти си частта, която ми харесва в момента.” Слушайки го, усетих как и последните ми резерви бяха разклатени. Нямаше как да избегна ядосания разговор.
Вечерта продължи,но за мен всичко бе различно. Виждах как разговорите се завъртат около другите, а аз се чувствах като чужд елемент. Нямам достъп до семейството, както те имат. Сменях столове, стъкла. Иво дойде при мен, погледна ме с тревога.
С решителност, без да разпръсвам вината, изразих всичко, което ме тежеше. Насито ми горчиво, че майка му не спира да споменава бившата. „С извинение, но представи си, ако аз направя същото за тебе.“
Нямаше кой да ми отговори. Мълчаливият шарм на съпричастност сякаш ни обгърна. И той, добрият Иво, се опита да ми обясни, че не трябва да се страхувам от сравненията, тъй като всеки сме уникални. В самите нас има истории, спомени, които не можем да забравим.
Когато най-после се прибрахме у дома, всичко в мен беше объркване, но в същото време и освобождение. Престанах да мисля за бившите, а започнах да ценя моментите, които споделях с Иво и какво правехме заедно. Всеки миг на съмнение ме научи, че сравненията не могат да разрушат това, което сама съм изградила.Настъпи пълни моменти на спокойствие. Отидох в хола на следващата сутрин,без да знам дали ще повторим нещата от вечерта. Но бях готова да изслушам, да разбера, а не да осъждам. Продължавам да се уча, че не е важно какво говорят другите. Важното е какво чувствам аз и какво мога да предам. Сега знам, че сравненията носят само негативизъм, а онова, към което трябва да се устремя, е обичта, която сме изградили.
В крайна сметка, най-важният урок, който научих, е, че любовта не се изразява в сравнения, а в начина, по който двете партии се допълват. Всёки момент, прекаран с любимия човек, е дар, който не можем да изчислим и не трябва да тестваме през другите. И именно чрез искреността постигаме истинска свързаност.