By admin 
Тя покани бившата му на нашето бебешко парти и се държа все едно е нормално
Седя на масата в кухнята, гледайки безцелно през прозореца. Навън слънцето искри, но аз съм по-скоро потънала в мрака на собствените си мисли. Скоро ще станем родители. Всички ми казваха, че бременността е най-вълнуващият период в живота на човек. А аз се питам как може да бъде вълнуващо, когато сърцето ми е на парчета.
Спомням си деня, в който Ива ми съобщи новината. Тя беше изпълнена с радост и схваната в еуфорията на предстоящото родителство. Когато видях погледа й, всички тревоги и съмнения, които носех в себе си, сякаш заблестяха в светлината на нейното щастие. Но бързо след това, един детайл, който почувствах, че ще промени всичко, се появи. Тя ми спомена, че е поканила бившата му на бебешкото парти.
„Как?! Защо го направи?“, попитах, трудно сдържайки чуствата си. Знаех, че бившата му, Катя, е била важна част от живота му. Разделили се преди около година, но, честно казано, нямам представа колко е било наистина важно за него, защото никога не съм искала да питам подробно или да давам на съмненията си живот.
„Просто е нормално, нали? Искам да бъдем по-здрави и да не оставяме нищо на случайността. Като семейство, трябва да прегърнем миналото“, отговори Ива, сякаш говореше за нещо обикновено, но за мен това беше като да ме удари с ритник в стомаха.
Не можех да повярвам.Нито ми звучеше нормално, нито разумно. Някой ден, в който трябваше да празнуваме новото начало на семейството си, бившата на партньора ми щеше да бъде част от това. Спомням си колко пъти давах на Ива уверения, че всичко ще бъде наред. Но ето, сега стоях пред предизвикателство, което се чувстваше твърде близо до моята душа.
Тъй като денят минаваше, заплахата от съществуването на Катя в нашия свят изглеждаше все по-реална. Мислих си как ще се държи, ще се усмихва ли на Ива като стари познати, или ще я игнорира, за да може Ива да почувства, че е по-добра от нея. Всички тези сценарии в главата ми създаваха непрекъснато безпокойство.
Дойде денят на бебешкото парти. Нервите ми бяха на макс, а с Ива отидохме да подготвим всичко. Не можех да я разубеждавам според правилата на българската традиция за бебешки партита; като за всеки друг ритуал и ние се заемахме с подготовка.Съседите дойдоха да помагат. В смесицата от закачки, смях и разговори, напрежението в мен се надигаше все повече.
Вратата звънна и, без значение колко пъти си повтарях, че всичко ще бъде наред, видях Катя. Стоеше там – усмихната,направила опит да изглежда непринудено,облечена в красиво,но удобно облекло. Сърцето ми започна да бие учестено.
„Здравейте! Стигнах навреме, нали?“, каза тя, почти така, сякаш участва в игра, без да разбира правилата. Ива тутакси й се притече на помощ, а аз замрях на мястото си. Всички бяха около нас, а аз бях просто спомен, затворен в ъгъл.Бяха направили така, че всичко да изглежда нормално. Просто партита, готвене, тъпи игри… но в мен бушуваше буря.
Събрах см courage и се приближих до Ива. Исках да се уверя, че тя разбира колко е важна за мен, и че присъствието на бившата му е просто неприемливо. Не знам как успях да намеря правилните думи, но се опитах да не звучи агресивно.
„Ива, може ли за момент да поговорим насаме?“, поисках с леко треперещ глас. Мислех, че съм контролирала гласа си, но в него имаше разочарование, което не мога да скрия.Излезнахме в коридора. Погледите ни се срещнаха, а в неговите имаше неподправена изненада. „Какво не е наред?“, попита тя. „Нали всичко е наред?“
„Не, нищо не е наред! Не мога да бъде тук и да гледам как бившата ти придава един вид нормалност на ситуация, която е абсурдна. Дайте ми един блок от камъни и започнете да строите мост. Трябва да отправим послание – нашето бебе е важно!“
В този момент осъзнах, че не става въпрос само за Катя. Ставаше въпрос за справянето с несигурността, че това е нормалността, която Ива иска – да приеме мирно бившата му, да има ново семейство с мен. Но в действителност, имаше и той – съпругът, който не се чувстваше сигурен в присъствието на бившата на жена си.
След като се справихме с разискването, най-накрая успях да свикна с присъствието на Катя. Осъзнах, че не ставаше въпрос за нея, а за мен и моите страхове. Може би не прощавам на миналото, но трябваше да се науча как да живея с него.
Когато вечерта приключи и хората започнаха да си тръгват, стоях на тересата, гледайки съмнението, което исках да оставя зад себе си. Присъствието на Катя в деня, който беше толкова важен за мен, все още завърташе стомаха ми. Но знаех, че не мога да променя миналото.
Тогава Ива дойде при мен, усмихвайки се.„Разбирате ли, че всичко е в реда на нещата?“, попита тя. И вместо да обяснявам, просто я прегърнах. Въпреки всичко, тя беше не само моя партньорка, а и бъдещата майка на детето ни.С времето разбрах, че не мога да контролирам всичко.Катя оставаше част от историята, но най-важната част бе пред нас. И ние,със своите радости и предизвикателства,ще изградим нова,своя собствена история,в която ще продължим напред.
PLAMEN SLAVOV