By admin 
Тя развали медения ни месец, като се появи неканена
Когато минавахме през последните приготовления за сватбата, не можех да повярвам колко многообещаващ беше животът ни заедно. Името на любимата ми, Ивана, звучеше като музика в ушите ми, а мечтата за меден месец по спускащите се по скали на Рила беше като мираж, който се приближаваше с всяка дата, която минаваше. И двамата бяхме толкова развълнувани – младо семейство, готово да се впусне в ново приключение.
Сватбата мина страхотно.Спомените от танците на фона на български народни ритми, греяните вино и безбройните пожелания от роднини и приятели все още ми стоят пред очите. Мисля си, че радостта ни оставаше невидима за околните. На този ден не съществуваха проблеми, нито конфликти – имаше само любов и безгранично щастие.
След сватбата пристигнахме в курорта, където бяхме решили да прекараме медения си месец.Красивият изглед на планината, свежият въздух и спокойствието на обстановката създаваха идеалната атмосфера. Основната ми цел за тези дни беше просто да дам на Ивана цялото си внимание и да се насладим на всеки миг заедно.
Първите два дни минаха прекрасно. Разходихме се из планината, хапнахме традиционни български ястия, хората ни поздравяваха, а ние се усмихвахме на всеки ъгъл - щастливи и влюбени. Сякаш времето беше спряло.Но не знам как, не знам защо, всичко се промени в третия ден.
Седяхме на терасата на нашия апартамент, долу се чуваше звукът на чаша, която се разбива, а вятърът си играеше с косите на Ивана. Всичко изглеждаше идилично, когато изведнъж вратата се отвори и на прага застана Хриси, стара приятелка на Ивана, която не бях виждал от години. В миг, който приличаше на вечност, тя влезе с широката си усмивка, игривата си нагласа и неканеното си присъствие. За мен това тепърва обещаваше катастрофа.
„Как сте!“ изквикна тя с енергията на дете, което за първи път вижда морето. Вътрешно се надигнаха вълни от недоволство. Как можеше да се появи точно сега, в най-хубавия ни момент?
Ивана изглеждаше развълнувана, а Хриси веднага започна да разказва истории от студентските ни години, минавайки от темата за новия си мъж до детските спомени.В мен нарастваше гневът, но се опитвах да запазя спокойствие. Не исках да развалям настроението на Ивана, дори да беше ясно, че той е тест за нашите отношения.
Часовете минаваха, а Хриси просто не спираше. Нито за секунда не оставяше стаята без гласовете на собствената си история. Всяка нова дума ме ядосваше все повече и повече. Когато предложи да излезем за вечеря, заедно с нас, не можех да се стърпя.
„Хриси, извинявай, но може да попитам какво правиш тук?“ – притиснах се, опитвайки се да остана учтив. „Ние все пак сме на меден месец.“
Хриси не изглеждаше разстроена, дори напротив.Тя с широка усмивка отговори, че е в града по работа и просто е искала да види Ивана.Как така не се беше обадила преди това? Далеч не бях единственият, чийто нерви бяха на ръба; Ивана, задържаала усмивката си, явно се опитваше да не показва как я вълнува присъствието на Хриси.
Ситуацията ставаше все по-непоносима, а моето търпение започваше да изтича. Накрая реших, че сме много учтиви. „Може би Хриси трябва да ни остави да се насладим на медения ни месец?“
След тези думи настъпи тишина. Ивана ме погледна с очи, изпълнени със смес от гняв и съжаление. „Не, Габриел, не може така. Тя е моя приятелка.“
Исках да се скрия, толкова се чувствах изоставен. Но как не намерих шанса да изразя чувствата си? Усещах, че Хриси е неканена намеса, а не приятелка.
След дълги размисли и противопоставяния, ситуацията постепенно се успокои. Вечерта се получи горчиво сладка - храната и виното бяха прекрасни, но атмосферата беше обтегната. Ревюирах плановете ми за медения месец с Оля от пекарната, местния занаятчия. Спомени, които бяха планирани да бъдат безценни, бяха поставени в контекста на непланирани посещения и стрес.
На следващия ден ми хрумна да изработя план.Планирах да поканя Ивана на романтен пикник, без Хриси, без шумотевица. Исках да ѝ дам шанс да се отпусне и да отбележим заедно медения месец, който бяхме представили пред себе си.
Когато ѝ предложих, тя се усмихна, но с поглед, който ми казваше „не желаеш ли да сме заедно тримата?“ Как да искам нещо, което е толкова противоречиво? След кратка пауза, все пак се съгласи.
Настъпи разкриване на вълнения и чувства. Поканих Хриси, но успях да обясня, че пикникът ще бъде специален за мен и Ивана. Погледите ни се срещнаха, и в него сякаш разчитах: „Дай ми шанс да ти покажа какво значиш“.
Вечерта измина в тишина, с кристални звезди, греешини ни върху тревата, а Ивана и аз говорихме по дълги теми, които не бяхме обсъждали преди. Споделихме мечтите си за бъдещето и стари спомени, и най-вече, как да се справяме с настоящестта.
В крайна сметка, според традицията, трябваше да се оставим наоген прием на трудностите и да направим граница – просто аз и тя. Хриси също ни даде пространство, в което можехме да се разберем.
След като меденият ни месец постепенно приключи, аз се чувствам напълно променен. Усетих, че любовта на Ивана не е просто физически момент, а енергия, която можем да развиваме, да изграждаме и укрепваме всеки ден. Ние не просто съществувахме, а живеехме, и това, което се случи с Хриси в нашия меден месец, беше просто за да ни напомни, че трябва да пазим привързаността и значимостта на връзката си.
Убедих се, че е важно да комуникираме открито и честно, без да пренебрегваме чувствата на другия. В цялата история с Хриси открих и нещо ново в себе си – колко много значи за мен Ивана и какво всъщност искам от нашето съжителство. Просто понякога, в дни, как бих искал, зависимостта от другите не оставя място за истинските емоции.
И точно така, меденият месец завърши, но нашето пътуване едва започваше. Понякога животът е неочакван и труден,но способността да обичаме,да съпреживяваме и да разширяваме границите на нашето разбиране е онази сладка точка,която заслужаваме.
PLAMEN SLAVOV